ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА АРХЕОЛОГИЯ, Т.

VIII

Колекция прорезни оловни накрайници

от Рим-Шумен

Стела Дончева
Филиал на Национален археологически институт с музей – Шумен, Българска академия на науките, ул.
„Генерал Тошев“ № 4, Шумен 9701; [email protected]

Slotted Dense-Lead Strap-ends from RHM – Shumen

Stella Doncheva
Branch of the National Institute of Archaeology with Museum – Shoumen, Bulgarian Academy of Sciences, 4 General
Toshev Str., 9701 Shoumen, Bulgaria; [email protected]

ABSTRACT

The number of the slotted belt strap-ends found on the territory of present-day Bulgaria and especially in
the northeastern part has increased significantly in recent years. The lead strap-ends/pendants form a separate
group among them, and their number (more than 100 artifacts) exceeds that of the bronze variety. Thirty strap-
ends have been published until present. This article is aimed at presenting nine new examples.
The dense strap-ends are decorated mainly with geometric designs, forming simple compositions. They
consist of parallel lines, zig-zags, circles, dots and sometimes Christian symbols and stylized composition of
floral motifs.
The fact than such artifacts have not been found outside the boundaries of present-day territory of Bulgaria
proves beyond any doubt the local origin of both slotted dense-lead – and the openwork strap-ends. I believe
that the two main groups were used in different periods. The gryphon-tendril style bronze slotted openwork
strap-ends were manufactured from the second half of the 8th until the early 9th century. The dense-lead –belt
strap-ends can be regarded their replicas from a later period. They were most popular in the middle and espe-
cially in the second half of the 9th – the early 10th century. However, it is also possible that artifacts from both
groups had been in use in the later period.

Key words: Early Middle Ages, First Bulgarian Empire, Belt mounds

В последно време броят на прорезните коланни краища, намерени на територията на Бълга-

рия и главно в нейните североизточни предели, значително нарасна. Сред тях ясно се открояв-
ат няколко групи паметници в популярния за времето на VIII – IX в. стил „грифони-ластари“.
Те биват ажурни с растителна украса от повлеци и палмети в различни съчетания („S“-овидни
повлеци и двойни полупалмети, привързани палмети с три, пет и седем листа) и ажурни с гри-
фони. Отделна група са оловните плътни накрайници/висулки (Плетньов 2009, 103-119), коя-
то по численост надхвърля тази на бронзовите и надминава, по предварителни данни, стотина
екземпляра. От тях публикувани и известни досега са 30 броя. Тук представям нови 9 паметни-
ка1. Предстои обнародването на още 6 такива, намерени в околностите на Разград.
Настоящите накрайници са придобити в Средновековния отдел на музея в Шумен от от-
купки по времето, когато съществуваше практиката фондовете на музеите да се попълват с пре-

1
Консервационните дейности по накрайниците се състоят единствено в механичното (ръчно) почистване на
полепналата по тях земна маса. Поради спецификата на материала, от който са изработени (оловна сплав) се
прецени, че това е достатъчна намеса, която ще запази автентичния вид на предметите и тяхната цялост.

207
 Стела Дончева

Oбр. 2. Прорезни оловни накрайници. 1. От

Обр. 1. Прорезни оловни накрайници ранносредновековното селище при с. Жилино, Новопазарско
от селището при Голямата базилика в (по Плетньов 2009); 2. От НИМ-София (по Станилов 2006); 3.
Плиска (по Георгиев 1981) От РИМ-Варна (по Плетньов 2009); 4. От крепостта при с.
Fig. 1. Slotted dense-lead belt strap-ends yielded Смирненски, Русенско (по Станилов 2000)
by the settlement at the Great Basilica in Pliska Fig. 2. Slotted dense-lead belt strap-ends (1 – Early Medieval settlement
(after Георгиев 1981) near the village of Zhilino, Novi Pazar region (after Плетньов 2009);
2 – National Historical Museum – Sofia (after Станилов 2006); 3 –
Regional Historical Museum – Varna (after Плетньов 2009); 4. From
the fortress near the village of Smirnenski, Ruse (after Stanilov 2000)

доставени от частни лица предмети. Според сведенията на приносителите, накрайниците са

намерени в околностите на столицата Плиска. Тъй като няма как да бъдем напълно сигурни в
тяхното местонамиране, колкото и да е проверен и сигурен източникът, тук посочвам по-об-
щото и коректно в случая наименование – Североизточна България. Същото съвпада и с мяс-
тото на произхода на известните досега в литературата подобни прорезни накрайници, което е
косвено потвърждение за обозначението на настоящите предмети.
Оловните плътни накрайници съществено се отличават от прорезните ажурни гарнитури и
затова е редно да се разглеждат самостоятелно. Единственото, което ги обединява е прорезът
при основата. Различни са както материалът на изработка, така и формата. Ажурните краища
са отливки от медни сплави (бронз), а плътните са от лесно топимо олово. Първите са с ажур-
ни изрези по тялото, следващи богатата растителна орнаментика по него, а вторите са метални
пластини без изрези по повърхността. Сред декорацията на плътните накрайници преоблада-
ват геометричните мотиви в елементарни композиции от успоредни и начупени линии, кръ-
гове и точки, по-рядко християнски символи. По някои от тях, обикновено върху обратната

208
 Колекция прорезни оловни накрайници от Рим-Шумен

Обр. 3. Прорезни оловни накрайници от РИМ-Варна (по Плетньов 2009)

Fig. 3. Slotted dense-lead belt strap-ends from the collection of the Regional Historical Museum – Varna (after Плетньов 2009)

страна, са нанесени силно стилизирани съчетания от растителни мотиви, често далечен отглас
от популярната и широко разпространена орнаментика по това време.
Сред посочваните в изследванията по темата паралели извън страната, подобни изделия не
се откриват. Примерите в случая се явяват доста далечни по хронология и място на разпрос-
транение, а и по орнаментика и стил (коланните накити от Мокрая балка (VIII – IX в.) и Нов-
город (XII – XIII в.), отделни паметници от Дон, Южен Урал и др.), (Плетньов 2009, 104, обр.

209
 Стела Дончева

Обр. 4. Прорезни оловни накрайници от Североизточна България

Fig. 4. Slotted dense-lead belt strap-ends from present-day Northeastern Bulgaria

1 и пос. лит). Различни са също размерите, материалът на изработка и декорацията. В някои от

посочените примери такава дори липсва (накрайниците от Южен Урал, Султана). Обедините-
лен елемент между всички тези изделия е само правоъгълният изрез при основата.
Прорезни накрайници, в това число и плътни оловни предмети, се намират единствено на
територията на България. Оловни краища са известни от селището при Голямата базилика в
Плиска – 2 (обр. 1) (Георгиев 1981, 194, обр. 4, 2а-б), ранносредновековното селище при с.
Жилино, Новопазарско – 1 (обр. 2 1) (Стоянова 2003, 112, обр. 3.1), НИМ-София – 1 (обр.
2 2) (Инкова 2001, 90, табл. II.1; Станилов 2006, 170, обр. 5, 8; 171, обр. 6, 3), крепостта при
с. Смирненски, Русенско – 1 (обр. 2 4) (Станилов 2000, 174, обр. 4, 3) и колекцията от Вар-
ненския музей – 25 (обр. 2 3) (Плетньов 2003, 317-323; Плетньов 2009, 105, обр. 2, 106, обр.
3). Новите екземпляри от този вид повтарят формата, материала на изработка и отчасти из-
вестната орнаментика, но представят и нови съчетания от елементи и мотиви, които допълват
представата ни за тази постоянно нарастваща група изделия, и на които е редно да се обърне
специално внимание.

210
 Колекция прорезни оловни накрайници от Рим-Шумен

Обр. 4. Продължение
Fig. 4. Continued

Първите четири накрайника са едностранни, с украса по лицевата страна от насечки, тип

„рибя кост“, нанесени в отвесни успоредни пояси, разделени от релефни линии. При първия
поясите са два (обр. 4 1), при останалите – по три (обр. 4 2-4). При третия коланен край от-
весните редове от насечки са гъсто разположени и с различна дължина, образуващи в средата
релефен ръб (обр. 4 3). Прорезите също са различни, при първия (обр. 4 1) и третия накрайник
(обр. 4 3) – с широка форма, близка до квадрата, при втория – тясна (обр. 4 2), правоъгълна
(при последния прорезът е отчупен).
Останалите накрайници са двустранни, с орнаментация и по двете страни, като лицевата е
ясно изразена и подчертана обикновено с релефен бордюр в края (обр. 4 5-6). Два от накрай-
ниците са с идентична форма и украса и по двете страни – коси насечки в два пояса, правоъ-
гълните прорези са широки, двете „уши“, излизащи извън линията на основата и бордюрите в
края – също са еднакви. Двата накрайника са изработени по един и същ модел, като единият от
тях е по-качествен и няма следи от употреба (остатъците от леячите при върха и основата не са
отстранени) (обр. 4 6).

211
 Стела Дончева

Отделно от разгледаните стоят следващите три прорезни накрайника. Украсата върху две-
те страни при тях напълно се различава една от друга. Лицевата страна и на трите предмета
е покрита с релефна украса от насечки, като при първия тя е подобна на досега разгледаната
при останалите накрайници (обр. 4 7), а при последните два наподобява „елхова клонка“ (обр.
4 8-9). Интерес предизвикват обратните страни на коланните краища, където се наблюдава
по-голямо разнообразие. При два от тях тя е геометрична и се състои само от концентрични
кръгове с център (обр. 4 8) или тяхното съчетание с триъгълници (обр. 4 7). Цялото поле
върху обратната страна на последния накрайник е заето от „разцъфнал кръст“ с двойно завити
спираловидни краища и надлъжни рамена, покрити с коси насечки (обр. 4 9).
Липсата на подобни изделия извън територията на страната показва по категоричен начин
техния местен произход. И това се отнася както за прорезните ажурни накрайници с расти-
телна и животинска украса в стил „грифони-ластари“, така и за оловните плътни краища с гео-
метрична и стилизирана орнаментика. Първоначално всички находки се датираха във времето
на разпространение на стила „грифони-ластари“ в VIII – началото на IX в., т.е. в старобългар-
ската езическа култура (Станилов 1990, 188). Впоследствие се наложи мнението за продължи-
телното време на тяхното съществуване, както през езическия, така и в християнския период
на българската култура – от края на VIII в., основно в IX в. до първите десетилетия на X в.
(Плетньов 2003, 317-323; Плетньов 2009, 116-117).
Според мен двете основни групи паметници – ажурните и отделно плътните накрайници с
прорези имат различна датировка. Бронзовите прорезни накрайници в стил „грифони-ласта-
ри“ са произвеждани в периода, характерен за стила – втората половина на VIII в. до началото
на IX в. Плътните оловни краища са малко по-късна реплика на този вид украси. Основно тях-
ното разпространение се отнася в средата и предимно във втората половина на IX – началото
на X в., което не изключва едновременното им съществуване в по-късно време и се предполага
от устойчивата традиция, трайния материал на изработка и близкото времево отстояние на
двата периода. Потвърждение на датировката са оловните накрайници, намерени при селище-
то под Голямата базилика в Плиска от средата на IX в. (Георгиев 1981, 194, обр. 4, 2а-б), (обр.
1) и екземплярът от ранносредновековното селище при с. Жилино, Новопазарско oт същото
време (Стоянова 2003, 112) (обр. 2 1) и НИМ-София (обр. 2 2). В периода след покръстване-
то се датират и двата каменни калъпа от Плиска, в които са отливани точно такива прорезни
оловни накрайници (обр. 5 1-2) (Станчев 1955, 183-221, обр. 12; Аладжов, Димитров, Стаме-
нов, Стаменова, Стоянова, Иванов, Стойчев 2013, 128-129, 232, табл. XVIII, обр. 10; Дончева
2015, 123-126). Изображенията на християнски символи по някои оловни предмети, пред-
ставеният с „разцъфнал кръст“ върху една от страните (обр. 4 9) и отделно накрайниците с
врязани кръстове и релефна фигура на светец от Варненския музей (Плетньов 2009, 106, обр.
3.1) (обр. 2 3), са косвена подкрепа на тази по-късна датировка. Плътният бронзов накрайник
с изображение на грифон от некропола в кв. „Трошево“, отнасящ се към края на IX – X в.
(Плетньов, Павлова 1992, 165-167, 196, табл. II, 15), вероятно е реплика на ажурните краища
с грифони и също принадлежи на тази по-късна група паметници. Затова и съществено се раз-
личава в детайлите от изображенията по ажурните накрайници с грифони и няма аналог сред
тях. Напълно убедителни свидетелства обаче, за датировката на този вид прорезни накрайни-
ци могат да бъдат само тези, получени от сигурен археологически контекст. Надявам се тази
празнота да бъде попълнена в най-скоро време, което още по-убедително ще изясни много от
въпросите, които тази група паметници поставят.
Групата на плътните оловни накрайници с прорези принадлежат на „профанния стил“, от-
глас от класическия вариант на стила „грифони-ластари“, който заема своето важно място в
развитието на художествения метал през Ранното българско средновековие. Вероятно прите-
жателите на коланни гарнитури с оловни накрайници са принадлежали на прослойка, различ-
на от тази, която е носела набори с ажурни прорезни краища с грифони и сложна растителна
украса. Във времето на Ранното средновековие, когато коланът не е загубил все още ранговото
си отличие на принадлежност към дадена общност, отделните групи паметници са реална от-

212
 Колекция прорезни оловни накрайници от Рим-Шумен

Обр. 5. Калъпи за отливане на прорезни накрайници. 1 – калъп от мергел за отливане на прорезни

накрайници от Плиска (по Станчев 1955); 2 – калъп от зелен андезит за отливане на прорезни накрайници
от Външния град на Плиска (по Аладжов, Димитров, Стаменов, Стаменова, Стоянова, Иванов, Стойчев 2013)
Fig. 5. Moulds for slotted dense-lead belt strap-ends casting (1 – a mould cut from marl for slotted dense-lead belt strap-ends
casting found in Pliska (after Станчев 1955); 2 – a mould cut from green andesite for slotted dense belt strap-ends found in
the Outer Town of Pliska (after Аладжов, Димитров, Стаменов, Стаменова, Стоянова, Иванов, Стойчев 2013)

пратка за нейното устройство и строга йерархия. Ето защо, всеки един паметник, допринасящ
за обогатяването на тази обща картина, заслужава своето внимание.

Каталог на находките
1. Обр. 4 1. Оловен прорезен накрайник с права основа, заоблен връх, широк прорез с леко
нарушена форма при отливането. По лицевата повърхност – релефна украса от начупени линии
в два отвесни реда, тип „рибя кост“, неравномерно нанесени, разделени с релефен ръб в средата.
Размери: дължина – 4,5 см, ширина – 1,35-1,60 м, дебелина – 0,25 см. РИМ-Шумен. Инв. №
23733.
2. Обр. 4 2. Оловен прорезен накрайник с права основа, правоъгълен тесен изрез с две „уши“,
излизащи напред, продължение на успоредните надлъжни страни, заоблен връх. По лицевата
страна – релефна украса от коси насечки, тип „рибя кост“ в три отвесни реда. По очертанието
на целия предмет – релефен бордюр. Размери: дължина – 4,5 см, ширина – 1,5-1,7 см, дебелина
– 0,2 см. РИМ-Шумен. Инв. № 23372.
3. Обр. 4 3. Оловен прорезен накрайник със силно нарушена форма и украса, следствие на
некачествена отливка. Основата и прорезът са изкривени, върхът е заострен. Украсата, която се
забелязва е от три равни пояса насечки, тип „рибя кост“. По очертанието – релефен бордюр,
нарушен на повечето места. Бракувано изделие. Размери: дължина – 4,2 см, ширина – 1,4-1,7
см, дебелина – 0,25 см. РИМ-Шумен. Инв. № 22754.
4. Обр. 4 4. Оловен прорезен накрайник с права основа, отчупен прорез, заоблен връх. По
лицевата страна – релефна украса от гъсто разположени коси насечки, тип „рибя кост“, средни-
ят пояс е по-тесен и релефно издигнат над полето, страничните два са по-широки и симетрично
разположени. Размери: дължина – 3,2 см, ширина – 1,5-1,6 см, дебелина – 0,2 см. РИМ-Шумен.
Инв. № 24451.
5. Обр. 4 5. Оловен прорезен накрайник с извита при отливането основа с две „уши“, из-
лизащи извън нея, нарушен правоъгълен изрез под нея, заоблен неправилно връх. По двете
повърхности – украса от коси насечки в два пояса, разделени от релефен ръб. По очертанието

213
 Стела Дончева

върви релефен бордюр. Бракувано изделие. Размери: дължина – 3,8 см, ширина – 1,25-1,5 см,
дебелина – 0,25 см. РИМ-Шумен. Инв. № 23732.
6. Обр. 4 6. Оловен прорезен накрайник, подобен на предходния. Права основа с две „уши“,
излизащи извън нея, правилен правоъгълен изрез, заоблен връх. По двете повърхности – ук-
раса от коси насечки в два пояса, разделени от релефен ръб. По очертанието – релефен бор-
дюр. Размери: дължина – 3,7 см, ширина – 1,3-1,5 см, дебелина – 0,2 см. РИМ-Шумен. Инв. №
23732а.
7. Обр. 4 7. Оловен прорезен накрайник с нарушена при отливането форма. Извита непра-
вилно основа, изкривен прорез, заоблен връх. Върху лицевата страна – украса от коси насечки
в два пояса, разделени от релефен ръб, заключена от бордюр в края, подобна на тази върху
страните двата предходни предмета (обр. 5 – 6). Върху обратната плоска страна – орнамента-
ция от геометрични фигури – концентрични кръгове, кръгове с точка в средата, триъгълници.
Бракувано изделие. Размери: дължина – 3,8 см, ширина – 1,5-1,7 см, дебелина – 0,5 см. РИМ-
Шумен. Инв. № 23855.
8. Обр. 4 8. Оловен прорезен накрайник с права основа и правоъгълен прорез, със следи от
огъване, широко извит връх. Върху лицевата страна – два вертикални пояса от коси къси насеч-
ки, подобни на „елхови клонки“ с остър ъгъл при основата на стъблото, разделени от релефен
ръб в средата. По края върви широк бордюр. Върху обратната страна – двойни концентрични
кръгове с различен радиус с точка в центъра. Размери: дължина – 4,7 см, ширина – 1,5-1,7 см,
дебелина – 0,2 см. РИМ-Шумен. Инв. № 24450.
9. Обр. 4 9. Оловен прорезен накрайник с права основа, отчупен прорез, от който е останал
само едната страна, извит връх. По нарушената от удари лицева страна е нанесена релефна ук-
раса, подобна на „елхова клонка“ с остри ъгли към стъблото и разклонения недостигащи края
на полето, ограничено с бордюр. Върху обратната страна е нанесен „разцъфнал кръст“ с двойно
завити спираловидни краища, издължено надлъжно рамо и коси успоредни насечки, разделени
от релефна линия в средата. Размери: дължина – 4,2 см, ширина – 1,5-1,7 см, дебелина – 0,2 см.
РИМ-Шумен. Инв. № 24266.

Цитирана литература:
Аладжов, Димитров, Стаменов, Стаменова, Стоянова, Иванов, Стойчев 2013: А. Аладжов, Я. Димитров, Ст.
Стаменов, В. Стаменова, Х. Стоянова, Ст. Иванов, Ст. Стойчев. Археологическа карта на Плиска. София, 2013.
Георгиев 1981: П. Георгиев. Ранносредновековно селище в района на Голямата базилика в Плиска. – В: Плиска-
Преслав, Т. 2. София, 1981, 190-197.
Дончева 2015: С. Дончева, С. Калъпи и матрици от българското средновековие (IX-XIV в.). Велико Търново, 2015.
Инкова 2001: М. Инкова. Три накрайника с прорези или към въпроса за „скитащите“ орнаменти в старобългарска-
та металопластика. – Археология, 2001, 1-2, 88-96.
Плетньов 2003: В. Плетньов. Ранносредновековни оловни ремъчни висулки с изрез във Варненския археологиче-
ски музей. – В: Плиска-Преслав, 9. Шумен, 2003, 317-323.
Плетньов 2009: В. Плетньов. За датировката на ранносредновековните прорезни накрайници или висулки. – В:
Иванка Акрабова-Жандова. In memoriam. София, 2009, 103-119.
Плетньов, Павлова 1992: В. Плетньов, В. Павлова. Ранносредновековни ремъчни накрайници от Варненския архе-
ологически музей. – Известия на Народния музей – Варна, 28 (43), 1992, 158-223.
Станилов 1990: Ст. Станилов, Ст. Паметници на металопластиката от VIII-IX в. в България. – В: Проблеми на
прабългарската история и култура. Т. 2. София, 1990, 181-197.
Станилов 2000: Ст. Станилов. Накрайници за колани с петлици и проблемът за производството на художествен
метал в езическа България. – В: Плиска-Преслав, 8. Шумен, 2000, 172-178.
Станилов 2006: Ст. Станилов. Художественият метал на българското ханство на Дунав (7-9 век). София, 2006.
Станчев 1955: Ст. Станчев. Разкопки и новооткрити материали в Плиска през 1948 г. – Известия на археологиче-
ския институт, XX, 1955, 183-221.
Стоянова 2003: Х. Стоянова. Ранносредновековни селища в землището на с. Жилино, Новопазарска община. – В:
Плиска-Преслав, 9. Шумен, 2003, 109-116.

Ключови думи: Ранно средновековие, Първо българско царство, прорезни ремъчни накрайници

214